Лилия Кирилова Халембакова-Павлова

Всичко започна през 2020 г., по време на локдауна, когато се оказах вкъщи с шевна машина и доста повече свободно време. Тогава се сетих за едно преживяване от ученическите си години. Бях на обмен във Франция и майката в семейството, в което живеех, ми показваше пачуърк одеялата, които шиеше. Бяха ми направили голямо впечатление, макар че тогава изобщо не предполагах, че години по-късно и аз ще се запаля по това. Реших да опитам и уших първото си одеяло. Резултатът много бързо ми показа, че пачуъркът явно има повече тънкости, отколкото изглежда – почти нямаше два ъгъла, които да съвпадат. Вместо да се откажа, започнах да гледам видеа, да чета и да търся информация. Така открих Facebook групата PatchworkBG и за първи път разбрах, че и в България има пачуърк общност. Започнах да качвам нещата, които шия, да задавам въпроси и постепенно се сдобих с няколко своеобразни „интернет ментори“, които и до днес ми помагат много. Когато ограниченията отпаднаха, започнах да посещавам курсовете, организирани от Аксиома Хоби Шоп. Така хората, които дотогава познавах само онлайн, постепенно станаха истински познанства, приятелства и част от моето пачуърк ежедневие. В началото най-често купувах готови модели от различни автори в Etsy. Постепенно обаче все повече започнах сама да измислям как да реализирам дадена идея. Не бих казала, че всичко, което правя, е изцяло моя авторска идея. Обикновено разглеждам много различни работи, вдъхновявам се от отделни елементи и после ги пречупвам през собствения си вкус, възможности и начин на шиене. И май точно това ми е най-интересно – не толкова да повторя нещо едно към едно, колкото да разбера как бих могла да го направя по мой начин.

Много обичам FPP (Foundation Paper Piecing), апликациите, както и свободната машинна бродерия. Използвам я за имена, текстилни картички, пликове за пари и различни декоративни детайли. Харесва ми да смесвам техники и да пробвам неща, които още не владея добре. В момента се уча и на free motion quilting. Засега съм доста далеч от майсторството на някои от дамите в клуба ни, но пък напредвам проект по проект. А най-големият ми пачуърк противник все още е кантът. Надявам се някой ден отношенията ни да се подобрят.

През септември 2024 г. ми хрумна да потърся съмишленици, с които да се срещаме не само онлайн, а и на живо. Ирина от Аксиома прие идеята и предложи пространство за срещите ни. Така се роди клуб „Пачуърк истории“. Оттогава се събираме регулярно, показваме си какво шием, обменяме идеи, даваме си съвети, помагаме си и много често научаваме нещо ново една от друга. Организирахме и две изложби, в които участвах и като автор. Днес съм и човекът зад сайта Patchwork.bg. Идеята му е сходна с тази, от която тръгна и клубът – хората, които се занимават с пачуърк в България, да се намират по-лесно, да показват работата си и да имат свое общо място.

Не водя професионални обучения и не се определям като преподавател. По време на срещите на клуб „Пачуърк истории“ обаче всички постоянно си предаваме знания – показваме си техники, решаваме проблеми заедно, обсъждаме различни начини за изпълнение и си помагаме, когато някой реши да се захване с нещо ново. Така че при нас границата между „уча“ и „показвам на другите какво съм научила“ е доста размита.

През 2020 г. участвах в онлайн конкурс, организиран от Аксиома Хоби Шоп. Реших да се включа и в трите категории и се оказах единственият участник, който беше изпратил работа за всяка от тях. Получих поощрителната награда „Майстор на детайла“ за възглавница с коте, ушита по FPP модел на автор от Etsy. Това беше първото ми конкурсно участие и един много приятен знак, че въпреки несъвпадащите ъгли на първото одеяло явно все пак има надежда.

През 2020 г. участвах в онлайн конкурса на Аксиома Хоби Шоп с произведения и в трите категории. Като част от клуб „Пачуърк истории“ участвам и в изложбите, които организираме. До момента клубът е реализирал две изложби, в които съм представяла свои работи. За мен участията в изложби не са толкова състезание, колкото повод да завърша нещо, което иначе може още дълго да чака реда си, и възможност да видя на едно място колко различно всеки човек интерпретира платовете, техниките и идеите.